Очите ми - изпепелени
криле на еднорог,
отново дирят в мен без мене
и Сатана, и Бог.
Разкъсват миглите ми време
и ветровити дни,
а бурята ще ми отнеме
тринайсетте луни.
Сълзите ми се скитат сухи
в мъглата на града
и търсят стонове нечути
за миг на свобода...
© Християна Драгостинова Todos los derechos reservados