15 jul 2012, 23:03

13 Юли

  Poesía
2.2K 0 34

На моето братче, на което не казах "сбогом",

защото остава завинаги в сърцето ми.

Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012

 

Юли подклажда летния пек.

От небето се сипе огън без дим.

Кой ще ми каже за мъката лек?

Как сбогом се взима със братец любим?


Как се преглъща солената скръб?

Тази буца в гърдите така ми тежи...

И от болка превит като сърп,

плуват очите ми в океан от сълзи.


Господ, Буда, или пък Аллах?

Вярата днеска е риза съдрана...

Цялата мъка човешка видях,

в очите на моята майка събрана.


Юли накладе летния пек.

Догорялата свещ вие ивица дим.

Няма! Няма за мъката лек!

Как сбогом се взима със братец любим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...