15 jul 2012, 23:03

13 Юли

  Poesía
2.2K 0 34

На моето братче, на което не казах "сбогом",

защото остава завинаги в сърцето ми.

Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012

 

Юли подклажда летния пек.

От небето се сипе огън без дим.

Кой ще ми каже за мъката лек?

Как сбогом се взима със братец любим?


Как се преглъща солената скръб?

Тази буца в гърдите така ми тежи...

И от болка превит като сърп,

плуват очите ми в океан от сълзи.


Господ, Буда, или пък Аллах?

Вярата днеска е риза съдрана...

Цялата мъка човешка видях,

в очите на моята майка събрана.


Юли накладе летния пек.

Догорялата свещ вие ивица дим.

Няма! Няма за мъката лек!

Как сбогом се взима със братец любим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...