15 июл. 2012 г., 23:03

13 Юли

2.2K 0 34

На моето братче, на което не казах "сбогом",

защото остава завинаги в сърцето ми.

Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012

 

Юли подклажда летния пек.

От небето се сипе огън без дим.

Кой ще ми каже за мъката лек?

Как сбогом се взима със братец любим?


Как се преглъща солената скръб?

Тази буца в гърдите така ми тежи...

И от болка превит като сърп,

плуват очите ми в океан от сълзи.


Господ, Буда, или пък Аллах?

Вярата днеска е риза съдрана...

Цялата мъка човешка видях,

в очите на моята майка събрана.


Юли накладе летния пек.

Догорялата свещ вие ивица дим.

Няма! Няма за мъката лек!

Как сбогом се взима със братец любим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....