15.07.2012 г., 23:03

13 Юли

2.2K 0 34

На моето братче, на което не казах "сбогом",

защото остава завинаги в сърцето ми.

Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012

 

Юли подклажда летния пек.

От небето се сипе огън без дим.

Кой ще ми каже за мъката лек?

Как сбогом се взима със братец любим?


Как се преглъща солената скръб?

Тази буца в гърдите така ми тежи...

И от болка превит като сърп,

плуват очите ми в океан от сълзи.


Господ, Буда, или пък Аллах?

Вярата днеска е риза съдрана...

Цялата мъка човешка видях,

в очите на моята майка събрана.


Юли накладе летния пек.

Догорялата свещ вие ивица дим.

Няма! Няма за мъката лек!

Как сбогом се взима със братец любим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...