4 ago 2009, 1:40

* * * 

  Poesía » Otra
1171 0 3
Отново падам в припева на Мрака,
в робството на господаря Смърт.
Защото дишам, плача или мразя,
а те откъсват си парчета плът.
Онуй, което някой е наричал обич,
сега ме търси както кучето-беглец.
Безсмислено е в сънищата да ме гониш,
не тръгвай по следите на един мъртвец.
Защо е толкоз нежно всичко в теб?
Стига, спрете силите на самотата!
Тя е тази, дето омразно се гаври
с малката надежда в сърцата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безстрашна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??