avalon777
24 el resultado
Кълна се, теб те има вътре
в дланите ми и в кафето,
в звуците, преливащи от струни,
в бягащите знаци.
Прошепнат стон от филм си, ...
в дланите ми и в кафето,
в звуците, преливащи от струни,
в бягащите знаци.
Прошепнат стон от филм си, ...
838
2
Ей, вие, безлични лица,
онзи и ти, тълпата обърнала гръб,
кажете колко пирона забихте, във колко сърца,
гърлото веднъж пресъхна ли, по жалкия ви път?
Не чухте шепота на вятъра, нали? ...
онзи и ти, тълпата обърнала гръб,
кажете колко пирона забихте, във колко сърца,
гърлото веднъж пресъхна ли, по жалкия ви път?
Не чухте шепота на вятъра, нали? ...
1253
5
Кажи ми защо не мога да имам
от мощта на нощни ветрове.
Живея ли - да питам не спирам,
но мълчат и даже те.
Кажи ми защо не мога да имам ...
от мощта на нощни ветрове.
Живея ли - да питам не спирам,
но мълчат и даже те.
Кажи ми защо не мога да имам ...
1314
11
Под завивката на топло
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни, ...
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни, ...
929
1
687
1
Тази любов приключва ли вече?
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш, ...
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш, ...
781
4
Фаровете отразени в локви,
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец, ...
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец, ...
814
6
Здравей, моя мечта, как си?
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...
1259
6
Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
4042
7
Когато най ти се мълчи,
когато задушават те гъстите мъгли,
аз ще бъда тиха, ще се свия,
ще те чакам, утешавам, от сълзите ти ще пия.
Когато, мили, искаш да се скриеш, ...
когато задушават те гъстите мъгли,
аз ще бъда тиха, ще се свия,
ще те чакам, утешавам, от сълзите ти ще пия.
Когато, мили, искаш да се скриеш, ...
1241
5
Леден вятър ниже всичко живо.
Листа се ронят мъртви към покоя.
Свят, претрупан с миризма на сиво,
свят, претрупан с празнота.
Отдавна смисълът приключи му престоя. ...
Листа се ронят мъртви към покоя.
Свят, претрупан с миризма на сиво,
свят, претрупан с празнота.
Отдавна смисълът приключи му престоя. ...
647
2
Бездушна риба на латинска сцена,
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година, ...
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година, ...
1519
3
Мъглата се слива с дим от комини,
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън, ...
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън, ...
826
6
Късно е, отново посреднощ.
В гърлото ми камък, от очите извори извират.
Мъгливо е, крещя, боли ме от невидим нож.
Обичам те, прошепвам, не искат пустите сълзи да спират.
И теб излъгах, че съм свикнала с това, ...
В гърлото ми камък, от очите извори извират.
Мъгливо е, крещя, боли ме от невидим нож.
Обичам те, прошепвам, не искат пустите сълзи да спират.
И теб излъгах, че съм свикнала с това, ...
646
Умират птици, пеейки самотни в късни нощи.
Нагънати от болка стелят се телата им,
защото те обичаха до смърт.
Заглъхнали удари, спряло сърце,
кръвта удави сълзите ми снощи. ...
Нагънати от болка стелят се телата им,
защото те обичаха до смърт.
Заглъхнали удари, спряло сърце,
кръвта удави сълзите ми снощи. ...
785
Аз мръзна между няколко огнища,
а четири игли бродират по съня ми.
Името ти там изписват,
конци от спомени ме тихичко разнищват...
И знаеш ли, щом студ ми шепне: ...
а четири игли бродират по съня ми.
Името ти там изписват,
конци от спомени ме тихичко разнищват...
И знаеш ли, щом студ ми шепне: ...
755
И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...
806
Очите бавно се притвориха и спряха всички времена,
нещастници, вървете, пращам ви далеч от мен.
Сенки запристъпваха напред, секунда до падането на мълнията,
но мен ме имаше само за онези, които вярваха, че чувствам.
Стиснах тъмнината в ръцете си и тя се пропука, потече по тялото ми. ...
нещастници, вървете, пращам ви далеч от мен.
Сенки запристъпваха напред, секунда до падането на мълнията,
но мен ме имаше само за онези, които вярваха, че чувствам.
Стиснах тъмнината в ръцете си и тя се пропука, потече по тялото ми. ...
791
1
Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Т ...
862
Виждам къща стара, може би ще рухва,
прозорците ù - вечна тъмнина.
Нощем вятър мразовит подухва,
къщата е все така сама.
Мнозина казват, някога била е пълна, ...
прозорците ù - вечна тъмнина.
Нощем вятър мразовит подухва,
къщата е все така сама.
Мнозина казват, някога била е пълна, ...
655
2
Той живееше далече от света.
Студена злоба мъчеше го от лета.
Нощем слушаше дъжда като дете,
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце. ...
Студена злоба мъчеше го от лета.
Нощем слушаше дъжда като дете,
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце. ...
648
Вече седмица навън вали,
години седем минали са и безбройни дни.
Тротоарът чака ме да тръгна,
поредната ще бъда, ако се подхлъзна.
Дори очите ми затворени ги виждат, ...
години седем минали са и безбройни дни.
Тротоарът чака ме да тръгна,
поредната ще бъда, ако се подхлъзна.
Дори очите ми затворени ги виждат, ...
773
2
Подритвана, хулена, сама.
Такава беше до последната луна.
Спеше нощем дето свари,
денем кроснеше по тротоари.
Отредено бе ù на земята ...
Такава беше до последната луна.
Спеше нощем дето свари,
денем кроснеше по тротоари.
Отредено бе ù на земята ...
762
4
Отново падам в припева на Мрака,
в робството на господаря Смърт.
Защото дишам, плача или мразя,
а те откъсват си парчета плът.
Онуй, което някой е наричал обич, ...
в робството на господаря Смърт.
Защото дишам, плача или мразя,
а те откъсват си парчета плът.
Онуй, което някой е наричал обич, ...
1061
3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
