* * *
Отново падам в припева на Мрака,
в робството на господаря Смърт.
Защото дишам, плача или мразя,
а те откъсват си парчета плът.
Онуй, което някой е наричал обич,
сега ме търси както кучето-беглец.
Безсмислено е в сънищата да ме гониш,
не тръгвай по следите на един мъртвец.
Защо е толкоз нежно всичко в теб?
Стига, спрете силите на самотата!
Тя е тази, дето омразно се гаври
с малката надежда в сърцата.
Хаос ли ще настъпи, или край?
Но как ще има край на тишината?
Годините изпиха сока на душата,
кой ще тикнат в гетото на приказния рай.
Защо си толкоз ти безмълвен
пред очите на един просяк,
нима си само с лудост преизпълнен,
думи топли дай ми, или просто знак...
© Безстрашна All rights reserved.
