* * *

avalon777 (Безстрашна)
24 131

4.08.2009 г., 1:40 ч.

Поезия » Друга

957 0 3

Отново падам в припева на Мрака,

в робството на господаря Смърт.

Защото дишам, плача или мразя,

а те откъсват си парчета плът.

Онуй, което някой е наричал обич,

сега ме търси както кучето-беглец.

Безсмислено е в сънищата да ме гониш,

не тръгвай по следите на един мъртвец.

Защо е толкоз нежно всичко в теб?

Стига, спрете силите на самотата!

Тя е тази, дето омразно се гаври

с малката надежда в сърцата.

Хаос ли ще настъпи, или край?

Но как ще има край на тишината?

Годините изпиха сока на душата,

кой ще тикнат в гетото на приказния рай.

Защо си толкоз ти безмълвен

пред очите на един просяк,

нима си само с лудост преизпълнен,

думи топли дай ми, или просто знак...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.