26 jul 2008, 21:19

158 дни до края

  Poesía » Otra
879 0 10

 препоръчителна подготовка - http://youtube.com/watch?v=6rLsGxfoF9g

 

 


"И тогава, в тайфуна, завихрен из парка,
на алеята с пейка, където седим,
ще започнем със нея, малко по малко,
да се сливаме двете с размити черти.
Ще погледне през клоните после небето,
с телескопа на яркото слънце към мен,
за да види как тиха, на същата пейка
се усмихвам..."
(Радост Даскалова)

 

 

Дори сега
е някак трудно
да повярвам.
Изгубила се
в топлината
на ръцете ти,
че защитена съм
от всяко зло
съмнение,
а мечтите
- заключени
в пръстите преплетени.
Чувам
вълшебна
Джаз музика
в главата си,
приканваща ме да запея,
докато пристъпвам
по асфалта,
гравиран с дивни,
лунни привидения,
издирила
с очи посоката
към своята Фантазия.
Отдалечавам се,
но не съм
забравила за теб.
Унесла се в красиво,
безметежно опиянение.
Мигом в зениците ти
съсирва се страхът,
че да литнеш с мен
не бих подала ти ръка?

 

 

 

Снимката принадлежи на augenauf (Джанер Емин)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нежното Ласо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мигом в зениците ти
    съсирва се страхът,
    че да литнеш с мен
    не бих подала ти ръка?

    Браво!
  • Чувам
    вълшебна
    Джаз музика
    в главата си,
    приканваща ме да запея,
    докато пристъпвам
    по асфалта,
    гравиран с дивни,
    лунни привидения...

    Геврече...благодаря за тройното удоволствие!!! С обич!
  • Прекрасно стихотворение!!!Поздравчета, мила Гери!
  • малко объркано в края (посл. четири реда) като ритмика и синтаксис. но това е според мен

    като цяло - хареса ми много и браво!
  • Благодаря за вниманиетоЛаскаеш ме

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...