26.07.2008 г., 21:19

158 дни до края

880 0 10

 препоръчителна подготовка - http://youtube.com/watch?v=6rLsGxfoF9g

 

 


"И тогава, в тайфуна, завихрен из парка,
на алеята с пейка, където седим,
ще започнем със нея, малко по малко,
да се сливаме двете с размити черти.
Ще погледне през клоните после небето,
с телескопа на яркото слънце към мен,
за да види как тиха, на същата пейка
се усмихвам..."
(Радост Даскалова)

 

 

Дори сега
е някак трудно
да повярвам.
Изгубила се
в топлината
на ръцете ти,
че защитена съм
от всяко зло
съмнение,
а мечтите
- заключени
в пръстите преплетени.
Чувам
вълшебна
Джаз музика
в главата си,
приканваща ме да запея,
докато пристъпвам
по асфалта,
гравиран с дивни,
лунни привидения,
издирила
с очи посоката
към своята Фантазия.
Отдалечавам се,
но не съм
забравила за теб.
Унесла се в красиво,
безметежно опиянение.
Мигом в зениците ти
съсирва се страхът,
че да литнеш с мен
не бих подала ти ръка?

 

 

 

Снимката принадлежи на augenauf (Джанер Емин)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежното Ласо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мигом в зениците ти
    съсирва се страхът,
    че да литнеш с мен
    не бих подала ти ръка?

    Браво!
  • Чувам
    вълшебна
    Джаз музика
    в главата си,
    приканваща ме да запея,
    докато пристъпвам
    по асфалта,
    гравиран с дивни,
    лунни привидения...

    Геврече...благодаря за тройното удоволствие!!! С обич!
  • Прекрасно стихотворение!!!Поздравчета, мила Гери!
  • малко объркано в края (посл. четири реда) като ритмика и синтаксис. но това е според мен

    като цяло - хареса ми много и браво!
  • Благодаря за вниманиетоЛаскаеш ме

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...