Jul 26, 2008, 9:19 PM

158 дни до края

  Poetry » Other
877 0 10

 препоръчителна подготовка - http://youtube.com/watch?v=6rLsGxfoF9g

 

 


"И тогава, в тайфуна, завихрен из парка,
на алеята с пейка, където седим,
ще започнем със нея, малко по малко,
да се сливаме двете с размити черти.
Ще погледне през клоните после небето,
с телескопа на яркото слънце към мен,
за да види как тиха, на същата пейка
се усмихвам..."
(Радост Даскалова)

 

 

Дори сега
е някак трудно
да повярвам.
Изгубила се
в топлината
на ръцете ти,
че защитена съм
от всяко зло
съмнение,
а мечтите
- заключени
в пръстите преплетени.
Чувам
вълшебна
Джаз музика
в главата си,
приканваща ме да запея,
докато пристъпвам
по асфалта,
гравиран с дивни,
лунни привидения,
издирила
с очи посоката
към своята Фантазия.
Отдалечавам се,
но не съм
забравила за теб.
Унесла се в красиво,
безметежно опиянение.
Мигом в зениците ти
съсирва се страхът,
че да литнеш с мен
не бих подала ти ръка?

 

 

 

Снимката принадлежи на augenauf (Джанер Емин)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мигом в зениците ти
    съсирва се страхът,
    че да литнеш с мен
    не бих подала ти ръка?

    Браво!
  • Чувам
    вълшебна
    Джаз музика
    в главата си,
    приканваща ме да запея,
    докато пристъпвам
    по асфалта,
    гравиран с дивни,
    лунни привидения...

    Геврече...благодаря за тройното удоволствие!!! С обич!
  • Прекрасно стихотворение!!!Поздравчета, мила Гери!
  • малко объркано в края (посл. четири реда) като ритмика и синтаксис. но това е според мен

    като цяло - хареса ми много и браво!
  • Благодаря за вниманиетоЛаскаеш ме

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...