16 ene 2025, 21:35

* * *

  Poesía
377 0 2

 

Прибирали ли сте се късно, 

когато вечерта умира,

когато облаци се мръщят,

когато всичко живо спира..?

 

Прибирали ли сте се в тъмно,

когато хладен лунен залез...

и вечност е дорде се съмне,

и тихо ли тогаз сте спали..?

 

Прибирали ли сте се нощем

и с мисли, спомени, утехи,

и викове, и глад, и лоши.?!

Нима не сме сами навеки.?!

 

                  февруари 1991 г.

 

                       

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изгубени в превода...на живота. Благодаря, Пепи!
  • "и вечност е дорде се съмне"
    Сами са изгубилите себе си.
    Хубав стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....