Прибирали ли сте се късно,
когато вечерта умира,
когато облаци се мръщят,
когато всичко живо спира..?
Прибирали ли сте се в тъмно,
когато хладен лунен залез...
и вечност е дорде се съмне,
и тихо ли тогаз сте спали..?
Прибирали ли сте се нощем
и с мисли, спомени, утехи,
и викове, и глад, и лоши.?!
Нима не сме сами навеки.?!
февруари 1991 г.
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
