Jan 16, 2025, 9:35 PM

* * *

  Poetry
374 0 2

 

Прибирали ли сте се късно, 

когато вечерта умира,

когато облаци се мръщят,

когато всичко живо спира..?

 

Прибирали ли сте се в тъмно,

когато хладен лунен залез...

и вечност е дорде се съмне,

и тихо ли тогаз сте спали..?

 

Прибирали ли сте се нощем

и с мисли, спомени, утехи,

и викове, и глад, и лоши.?!

Нима не сме сами навеки.?!

 

                  февруари 1991 г.

 

                       

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Цонев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изгубени в превода...на живота. Благодаря, Пепи!
  • "и вечност е дорде се съмне"
    Сами са изгубилите себе си.
    Хубав стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...