16 янв. 2025 г., 21:35

* * *

370 0 2

 

Прибирали ли сте се късно, 

когато вечерта умира,

когато облаци се мръщят,

когато всичко живо спира..?

 

Прибирали ли сте се в тъмно,

когато хладен лунен залез...

и вечност е дорде се съмне,

и тихо ли тогаз сте спали..?

 

Прибирали ли сте се нощем

и с мисли, спомени, утехи,

и викове, и глад, и лоши.?!

Нима не сме сами навеки.?!

 

                  февруари 1991 г.

 

                       

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изгубени в превода...на живота. Благодаря, Пепи!
  • "и вечност е дорде се съмне"
    Сами са изгубилите себе си.
    Хубав стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...