19 dic 2007, 15:07

16:43

  Poesía
758 0 11
 

На бюрото ми има

пепелник

който цял ден не съм изхвърляла

и като се вземе предвид

че е 16:43

трите фаса вътре

са цяло едно постижение

има още

чаша с недоизпито от сутринта

кафе

с три лъжички захар

чашата е червена

и в едно очертано с черно

и запълнено с бяло сърце

с червени букви

е написано I love you

разбира се чашата

ми е подарък от колежката

има още кутия цигари

запалка

два телефона

един отляво на клавиатурата

и един отдясно

симетрията е важна

когато става въпрос за мълчание

има още всякакви

потребни

и още повече непотребни листове

един химикал който пише

и три които не пишат

има още хиляди неща

които могат да бъдат

претенциозно изброени

иронично описани

умишлено премълчани

но от това

на никой не му става

нито по-разхвърляно

нито по-подредено

в главата

в сърцето

в гениталиите

и въобще

на всяко друго място

където хората

обичат да бърникат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...