Dec 19, 2007, 3:07 PM

16:43

  Poetry
752 0 11
 

На бюрото ми има

пепелник

който цял ден не съм изхвърляла

и като се вземе предвид

че е 16:43

трите фаса вътре

са цяло едно постижение

има още

чаша с недоизпито от сутринта

кафе

с три лъжички захар

чашата е червена

и в едно очертано с черно

и запълнено с бяло сърце

с червени букви

е написано I love you

разбира се чашата

ми е подарък от колежката

има още кутия цигари

запалка

два телефона

един отляво на клавиатурата

и един отдясно

симетрията е важна

когато става въпрос за мълчание

има още всякакви

потребни

и още повече непотребни листове

един химикал който пише

и три които не пишат

има още хиляди неща

които могат да бъдат

претенциозно изброени

иронично описани

умишлено премълчани

но от това

на никой не му става

нито по-разхвърляно

нито по-подредено

в главата

в сърцето

в гениталиите

и въобще

на всяко друго място

където хората

обичат да бърникат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...