10 oct 2008, 13:00

*** 

  Poesía
1184 0 5
 Есенната нежна вечер
е приседнала на крак,
мимолетна в есента
нежна, тиха с мекия си блясък,
уличeн фенер –
пожълтели, неопадали листа.
Трябва да изчакам само
да премине тази нощ,
само тази вечер, само
да се отрека от всеки дял.
Леко тръпна от суровост,
навик жив, изминат път,
пълна яма, паст по-късно,
леден вятър щом чевръсто
я запълни с пустота.

© Венцеслав Йонков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??