Виж тези прашасали снимки.
Къде е сега усмивката
с кривите млечни зъбчета
и бабина лютеничка по бузката?
Хей, погледни през прозореца!
Там долу!
Виждаш ли старата детска площадка,
потънала в злокобна тишина...
Къде са децата?
Защо не играят на криеница?
Само бедното момченце,
онова,
което още няма телефон...
само то,
самотното,
сам-само си се люлее
на ръждиво скърцащата люлка.
Ах, защо след осемнайсет не идват седемнайсет...
и после шестнайсет...
Само още миг ми дай!
Още само миг,
за да бъда дете.
© Диана Стойнова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »