18
Виж тези прашасали снимки.
Къде е сега усмивката
с кривите млечни зъбчета
и бабина лютеничка по бузката?
Хей, погледни през прозореца!
Там долу!
Виждаш ли старата детска площадка,
потънала в злокобна тишина...
Къде са децата?
Защо не играят на криеница?
Само бедното момченце,
онова,
което още няма телефон...
само то,
самотното,
сам-само си се люлее
на ръждиво скърцащата люлка.
Ах, защо след осемнайсет не идват седемнайсет...
и после шестнайсет...
Само още миг ми дай!
Още само миг,
за да бъда дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Стойнова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
