18 feb 2012, 12:05

19 февруари

Poesía » Otra

826 0 11

Небето е сподавило дъжда си;
палачът - своя плач.
Раята - паплач.

Бесилото е люлка
на свободата.

Жестока амплитуда:
едната крайност тук,
а другата - отвъд.

Но колко ли ще издържи на тежестта
връвта,
откъсната от пъпа
и вързана за шията.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Melany71 (Светла)

Браво!Със Маринаки съм, малцина го могат!

2012-02-22T08:31:34+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Колко ли????

2012-02-20T19:07:24+02:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Поздравления!!!

2012-02-19T08:48:14+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

благословено е и твоето перо, Влади..
поетичен подвиг си е да сътвориш истински,
великолепен стих за Апостола...малцина го могат..
поздравявам те.

2012-02-19T00:11:24+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

жестоко

2012-02-19T00:10:57+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0