25 may 2006, 16:37

19 истини

  Poesía
906 0 7

Ако днеска те спра и призная

“Деветнайсет минути остават ти,

след това ще е късно,

обичай сега!”

Защо ли те виждам как настървяваш се,

но не към живот,

а на омраза към света.

Ако днеска помоля теб,

точно теб.

Да спреш да продаваш душата си

за деветнайсет секунди поне,

там зад ъгъла, до контейнера.

Та ти си още дете!

Но ще видя как страха,

краде от очите ти, спира сърцето ти.

И ще чуя:

“Чупката, това е животът ми, такива са дните ми,

такъв си и ти!”

Ако днес  от твоите ръце изтръгна

Отровата,

с която деветнайсет  години наред,

храниш илюзии, давиш реалности

и вярваш че си блажен.

Ще те видя просещ, умоляващ се,

рамо до рамо със твойта сестра.

Как бавно пълзиш по пътят и.

Спри, това е пътят на смъртта!

Но всичко скоро ще свърши!                     

Ще свърши и този ден.

Онези деветнайсет минути, години...

ще бъдат забравени.

Ще бъдем минало,

аз, тя и той .

Защото истината грозна е,

от нея боли.

А кой признава си

какъв нещастник е.

И колко износени са наште души.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Страхотно е!
  • Да, много истина е събрал стихът ти, и много още ще събере с годините, но и сега заслужава своето браво!
  • Защото истината грозна е,

    от нея боли.

    А кой признава си

    какъв нещастник е.

    И колко износени са наште души...нямам думи.Ти си истински талант,заслужаваш големи поздравления!!!!


  • Хубаво е!Поздрав!
  • Христо,Веси,благодаря ви много!Радвам се че ви е харесало!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...