15 sept 2005, 17:00

1945 

  Poesía
987 0 4
1945

Ханс не се завърна тази пролет.
Дълго чаках да го видя на прага.
Над Сталинград загинал в полет,
а беше такъв мъж, цял юначага!

Пилотирал самолет с провизии
за останалите без хляб и закрила
момчета от нашите дивизии,
когато артилерията го свалила.

А тя, войната, вече свърши.
Руснаците навлязоха в Берлин
и там надеждата се скърши
и излетя като през комин.

За моя Ханс едва сега научих-
в самия край на зверската война.
По пощата железен кръст получих-
бяха го отличили след смъртта.

На двора, до високото дърво,
в една войнишка каска си е свила
малка птичка сламено гнездо
с надеждата да намери закрила.

Аз я гледах дълго как чука
с човчица по твърдия метал
и нещо ме бодна ей тука,
в сърцето като със кинжал.

Къде е Ханс, къде му е мечтата
за подвизи в безумната война?
Излъгаха,уви, излъгаха децата
и тласнаха ги право към смъртта.

Над Германия синееше небето
с прекрасната си нова пролетна окраска.
Как дълго чаках този ден и ето-
пулсираше живот в захвърлената каска.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жесток стих,
    просто... поздрави!
  • като прочетох края направо изтръпнах 6..
  • Страхотно!
  • "Как дълго чаках този ден и ето-
    пулсираше живот в захвърлената каска." Великата война на Германия за едното нищо...милиони загибени животи, милиони разбити сърца, милиони забравени хора за едната му Германска мечта...
Propuestas
: ??:??