15 сент. 2005 г., 17:00

1945

1.3K 0 4
1945

Ханс не се завърна тази пролет.
Дълго чаках да го видя на прага.
Над Сталинград загинал в полет,
а беше такъв мъж, цял юначага!

Пилотирал самолет с провизии
за останалите без хляб и закрила
момчета от нашите дивизии,
когато артилерията го свалила.

А тя, войната, вече свърши.
Руснаците навлязоха в Берлин
и там надеждата се скърши
и излетя като през комин.

За моя Ханс едва сега научих-
в самия край на зверската война.
По пощата железен кръст получих-
бяха го отличили след смъртта.

На двора, до високото дърво,
в една войнишка каска си е свила
малка птичка сламено гнездо
с надеждата да намери закрила.

Аз я гледах дълго как чука
с човчица по твърдия метал
и нещо ме бодна ей тука,
в сърцето като със кинжал.

Къде е Ханс, къде му е мечтата
за подвизи в безумната война?
Излъгаха,уви, излъгаха децата
и тласнаха ги право към смъртта.

Над Германия синееше небето
с прекрасната си нова пролетна окраска.
Как дълго чаках този ден и ето-
пулсираше живот в захвърлената каска.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жесток стих,
    просто... поздрави!
  • като прочетох края направо изтръпнах 6..
  • Страхотно!
  • "Как дълго чаках този ден и ето-
    пулсираше живот в захвърлената каска." Великата война на Германия за едното нищо...милиони загибени животи, милиони разбити сърца, милиони забравени хора за едната му Германска мечта...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...