* * *

MrN (Ивелина)
5 2

7 nov 2010, 20:56

Poesía

551 0 2

Забравена от Бога,

във нежна самота обвита,

измислих си живот -

реших, че мога да обичам.

И в своя илюзорен свят

притихнала стопих се.

Ала под напора на вятъра

крилата свои аз изгубих.

Летяла някога високо,

усетих болката да падна на земята.

От другата страна на леденото огледало

почувствах как душата моя си отива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BuRn_AliVe (Александър)

2010-11-08T22:42:08+02:00

Искам аз на своите рамене
твоята болка да поема.
Да имам сили аз да излекувам
твоите пречупени криле...
lilin (Елина Гюдорова)

2010-11-07T23:02:46+02:00

Тези думи тотално ме грабнаха!Чувството тук е много плътно.