MrN (Ивелина)
5

7 нояб. 2010 г., 20:56

* * *

Поэзия

740 0 2

Забравена от Бога,

във нежна самота обвита,

измислих си живот -

реших, че мога да обичам.

И в своя илюзорен свят

притихнала стопих се.

Ала под напора на вятъра

крилата свои аз изгубих.

Летяла някога високо,

усетих болката да падна на земята.

От другата страна на леденото огледало

почувствах как душата моя си отива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BuRn_AliVe (Александър)

Искам аз на своите рамене
твоята болка да поема.
Да имам сили аз да излекувам
твоите пречупени криле...

2010-11-08T22:42:08+02:00
lilin (Елина Гюдорова)

Тези думи тотално ме грабнаха!Чувството тук е много плътно.

2010-11-07T23:02:46+02:00

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬