1984

30 abr 2009, 17:56

Poesía

436 0 0

Сива крепост с огромни и мрачни стени

се издига сред много подобни.

Тъмнината убива стремежи, мечти

и сред нея се чувстваш поробен.

Нямаш право на избор, на мисъл дори.

Те ти казват какво да направиш.

Няма личности, хора със свои черти.

Претопен си във общата маса.

Те ти казват, че днес е по-добре от преди

и ти трябва сляпо да вярваш.

Нямаш минало, нямаш с какво да сравниш -

то отдавна е подменено.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.