30 апр. 2009 г., 17:56

1984

606 0 0

Сива крепост с огромни и мрачни стени

се издига сред много подобни.

Тъмнината убива стремежи, мечти

и сред нея се чувстваш поробен.

 

Нямаш право на избор, на мисъл дори.

Те ти казват какво да направиш.

Няма личности, хора със свои черти.

Претопен си във общата маса.

 

Те ти казват, че днес е по-добре от преди

и ти трябва сляпо да вярваш.

Нямаш минало, нямаш с какво да сравниш -

то отдавна е подменено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....