1984

Apr 30, 2009, 5:56 PM

Poetry

451 0 0

Сива крепост с огромни и мрачни стени

се издига сред много подобни.

Тъмнината убива стремежи, мечти

и сред нея се чувстваш поробен.

Нямаш право на избор, на мисъл дори.

Те ти казват какво да направиш.

Няма личности, хора със свои черти.

Претопен си във общата маса.

Те ти казват, че днес е по-добре от преди

и ти трябва сляпо да вярваш.

Нямаш минало, нямаш с какво да сравниш -

то отдавна е подменено.

Please sign in with your account so you can comment and vote.