1984

Poetry

608 0 0

Сива крепост с огромни и мрачни стени

се издига сред много подобни.

Тъмнината убива стремежи, мечти

и сред нея се чувстваш поробен.

Нямаш право на избор, на мисъл дори.

Те ти казват какво да направиш.

Няма личности, хора със свои черти.

Претопен си във общата маса.

Те ти казват, че днес е по-добре от преди

и ти трябва сляпо да вярваш.

Нямаш минало, нямаш с какво да сравниш -

то отдавна е подменено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0