29 ago 2020, 12:07

*** 

  Poesía
813 5 12

Така и не отрязаха косите ми-

запазих чудната си сила,

макар че често се заплитаха,

покрай врата, като бесило.

 

Излезе вярна моята Далила

и ножиците претопи в окови

А чакаха ме храмове несринати,

подпрели се на своите основи.

 

Те гледаха към мене въпросително:

-Какво се случи с тази притча?!

Докато от посребрелите ми вече кичури,

едно дете се учеше да прави плитка.

© Кольо Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??