Aug 29, 2020, 12:07 PM
***
Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила
и ножиците претопи в окови
А чакаха ме храмове несринати,
подпрели се на своите основи.
Те гледаха към мене въпросително:
-Какво се случи с тази притча?!
Докато от посребрелите ми вече кичури,
едно дете се учеше да прави плитка.
© Кольо Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно! Браво!
-
И аз се хванах за надеждата! Тя винаги ни е нужна! Прочетох с удоволствие! Кратките стихове, дето казват много, са си майсторлък! Казвам ти голямо
Браво!👏 -
колко надежда има в последния ред
-
Мъдър стих!
-
Много ми хареса!
-
Доста интересно и много интелигентно написано. Поздравления!
-
Докато посребрелите ми вече кичури,
едно дете се учеше да сплита.
Добра идея!. -
Хубаво е
-
Много ми хареса-едно по друго развитие на историята, все пак има едно начало-дете!
-
Хубаво!
-
Привет, Самсон!
Многострадалната съдба преминава като сребърна нишка от един сезон към друг!
Харесва ми как библейското, е част от ежедневието ни.
Поздравления, Кольо! -
Прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
