***

Aug 29, 2020, 12:07 PM

Poetry

5.0 / 13

872 5 12

Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила
и ножиците претопи в окови
А чакаха ме храмове несринати,
подпрели се на своите основи.
Те гледаха към мене въпросително:
-Какво се случи с тази притча?!
Докато от посребрелите ми вече кичури,
едно дете се учеше да прави плитка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Random works

"Острови в душата"
Enough

Come and get me. I’m tired to pretend I have an endless fire. My hands and my feet are so cold, in d...
Burning

My first love was thee My first recall of freedom. My first suureal kiss unborn, My all... has found...
Flow, my river

Flow, my river Flow, my river, flow in my veins, blow, my wind, blow in my hair... ......

More works »