***
Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила
и ножиците претопи в окови
А чакаха ме храмове несринати,
подпрели се на своите основи.
Те гледаха към мене въпросително:
-Какво се случи с тази притча?!
Докато от посребрелите ми вече кичури,
едно дете се учеше да прави плитка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Колев Всички права запазени
