rawiri (Кольо Колев)
62 0
29.08.2020 г., 12:07 ч.

*** 

  Поезия
646 5 12

Така и не отрязаха косите ми-

запазих чудната си сила,

макар че често се заплитаха,

покрай врата, като бесило.

 

Излезе вярна моята Далила

и ножиците претопи в окови

А чакаха ме храмове несринати,

подпрели се на своите основи.

 

Те гледаха към мене въпросително:

-Какво се случи с тази притча?!

Докато от посребрелите ми вече кичури,

едно дете се учеше да прави плитка.

© Кольо Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??