18 feb 2021, 8:46

*** 

  Poesía » De amor
446 0 2

Пред чашите с вино

утеха ми дават:

„Животът не спира,

той продължава!“

Приятели мои,

навярно сте прави.

Ще трябва на Времето

шанс да предоставя:

уж скритите сълзи

то да подсуши,

и болката вляво –

тъй режеща! –

то да изпие,

и сякаш със гума

от паметта да заличи:

образ разнежващ,

усмивка подканяща

жест изненадващ,

поглед говорещ,

нещо неказано...,

...

До вчера

с мисълта за нея живях...

Ще трябва

да се науча

да обичам

отново!

 

януари 2021 г.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??