***
721
0
2
Пред чашите с вино
утеха ми дават:
„Животът не спира,
той продължава!“
Приятели мои,
навярно сте прави.
Ще трябва на Времето
шанс да предоставя:
уж скритите сълзи
то да подсуши,
и болката вляво –
тъй режеща! –
то да изпие,
и сякаш със гума
от паметта да заличи:
образ разнежващ,
усмивка подканяща
жест изненадващ,
поглед говорещ,
нещо неказано...,
...
До вчера
с мисълта за нея живях...
Ще трябва
да се науча
да обичам
отново!
януари 2021 г.
© Живодар Душков All rights reserved.
