***

Вървим по пътища изгарящи - 

Изгубени

Към бездната на адската неприкосновеност. 

Но струните откъснати, 

Безмилостно захвърлени

Кой в сърцето си ще прибере? 

И тежко стъпваме 

в душите си на въпреки

По - стъклени от всякога 

Стъкларски магазини. 

Трошим. Разбиваме побъркани. 

Парчетата накрая кой ще залепи? 

Разкъсвани от истини 

И пръсти алени 

Със нокти драконови 

По - остри от кинжал. 

Препускаме. 

Пропускаме летежа си. 

Но кой накрая ще обича...

Кой?