Вървим по пътища изгарящи -
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени
Кой в сърцето си ще прибере?
И тежко стъпваме
в душите си на въпреки
По - стъклени от всякога
Стъкларски магазини.
Трошим. Разбиваме побъркани.
Парчетата накрая кой ще залепи?
Разкъсвани от истини
И пръсти алени
Със нокти драконови
По - остри от кинжал.
Препускаме.
Пропускаме летежа си.
Но кой накрая ще обича...
Кой?
© Maria Radeva Всички права запазени