3 авг. 2024 г., 20:29

***

437 0 0

 

Вървим по пътища изгарящи - 

Изгубени

Към бездната на адската неприкосновеност. 

Но струните откъснати, 

Безмилостно захвърлени

Кой в сърцето си ще прибере? 

И тежко стъпваме 

в душите си на въпреки

По - стъклени от всякога 

Стъкларски магазини. 

Трошим. Разбиваме побъркани. 

Парчетата накрая кой ще залепи? 

Разкъсвани от истини 

И пръсти алени 

Със нокти драконови 

По - остри от кинжал. 

Препускаме. 

Пропускаме летежа си. 

Но кой накрая ще обича...

 

Кой? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...