22 dic 2011, 12:11

* * * 

  Poesía
839 0 12

                                                                           на Димитър Никифоров - argonyk


Не мога всичко да ти дам.

Но ще ти дам каквото мога.

Когато в нощите си сам -

дано намериш път към Бога.


Когато тъмното мълчи

и с пръсти ледени те стяга,

когато хлябът ти горчи

и мъка в погледа ти ляга -


тогава си спомни за мен

и любовта ми отдалече

ще стопли всеки миг студен,

и всяка твоя зимна вечер.


Душата ми е бряг зелен.

Душата ми е синя птица.

И аз от нея всеки ден

ти пращам по една искрица.


Стопли ръцете си! Стопли

еднаквите си дни студени.

И в час нерадостен помни,

че винаги си част от мене.

 

Ти винаги си в моя свят -

печално тих и нелогичен.

Дошла съм в този земен ад

да се науча да обичам.

 

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочитайки хубавото ти стихотворение, защо ли си спомних един филм от моята младост: "Всичко е любов"... Актьорът Иван Иванов изпълняваше главната роля.
  • Определено мъжът, на когото е посветено това стихотворение, трябва да е поласкан!
  • Поздравления!
  • Красиво, бяло и благородно е тук.
    Благодаря за споделените стихове и да са живи и здрави и авторката , и нейното вдъхновение. Красиви да са празниците ви!
  • Най-трайната Обич... Стопля стиха ти и докосва дълбоко. Благодаря за радостта да съпреживея! Светла Коледа, Гълъбина!
  • Хубаво послание!Харесах!Поздрав!
  • Харесах посланието! Поздрав, Гълъбина!
  • Разплакващо добро!!!
  • Комплименти за чудесния стих!!!
  • Чудесно! Докосна душата ми!
  • Наиситна спира дъха - и ритъмът, и посланието! Страхотна си!
  • За мен това не е просто един много хубав стих,това е любов
    ( макар и малко тъжна )
    Направо ми спря дъха.
    Поздравявам те, талантливо момиче!
Propuestas
: ??:??