* * *
на Димитър Никифоров - argonyk
Не мога всичко да ти дам.
Но ще ти дам каквото мога.
Когато в нощите си сам -
дано намериш път към Бога.
Когато тъмното мълчи
и с пръсти ледени те стяга,
когато хлябът ти горчи
и мъка в погледа ти ляга -
тогава си спомни за мен
и любовта ми отдалече
ще стопли всеки миг студен,
и всяка твоя зимна вечер.
Душата ми е бряг зелен.
Душата ми е синя птица.
И аз от нея всеки ден
ти пращам по една искрица.
Стопли ръцете си! Стопли
еднаквите си дни студени.
И в час нерадостен помни,
че винаги си част от мене.
Ти винаги си в моя свят -
печално тих и нелогичен.
Дошла съм в този земен ад
да се науча да обичам.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
