НА ПОЕЗИЯТА

           Понякога ме вземат за разсеяна и вяла,

           вглъбена в себе си, унесена и замечтана.

           От чужда страст - ПОЕЗИЯ,

           обсебена съм цяла

           и нейна пленница завинаги

           ще си остана.

           Със нея никога, пред никого не парадирам

           и не от мания за слава

           пиша и копнея.

           Аз в нея радост, болка, упование побирам,

           намирам смисъл и утеха,

           воля да живея.

           Прегърна ли я, ставам птица волно полетяла,

           и с нея мисълта ми вредом

           по света се рее.

           От щастие опиянена, нежно затрептяла

           душата ми е.

           Сякаш лира златострунна пее!