* * *
НА ПОЕЗИЯТА
Понякога ме вземат за разсеяна и вяла,
вглъбена в себе си, унесена и замечтана.
От чужда страст - ПОЕЗИЯ,
обсебена съм цяла
и нейна пленница завинаги
ще си остана.
Със нея никога, пред никого не парадирам
и не от мания за слава
пиша и копнея.
Аз в нея радост, болка, упование побирам,
намирам смисъл и утеха,
воля да живея.
Прегърна ли я, ставам птица волно полетяла,
и с нея мисълта ми вредом
по света се рее.
От щастие опиянена, нежно затрептяла
душата ми е.
Сякаш лира златострунна пее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
