* * *
НА ПОЕЗИЯТА
Понякога ме вземат за разсеяна и вяла,
вглъбена в себе си, унесена и замечтана.
От чужда страст - ПОЕЗИЯ,
обсебена съм цяла
и нейна пленница завинаги
ще си остана.
Със нея никога, пред никого не парадирам
и не от мания за слава
пиша и копнея.
Аз в нея радост, болка, упование побирам,
намирам смисъл и утеха,
воля да живея.
Прегърна ли я, ставам птица волно полетяла,
и с нея мисълта ми вредом
по света се рее.
От щастие опиянена, нежно затрептяла
душата ми е.
Сякаш лира златострунна пее!
© Славка Любенова All rights reserved.
