21 ago 2020, 22:16

*** 

  Poesía
513 2 2

Измълчаният миг след молитва камбанна издигна
своят изстрадан от ангел небесен разплакан рефрен.
Дали закъснях!? С римите плахи до Бога да стигна
и обич да пръсна в ъглите на мрака си (сив полуден)!?....

 

Думите мои под свода на черквата малка и тиха
длани протегнаха ( купола светъл са в Божият храм).
Колко ли мисли в свещицата моите демони скриха!?...
Няма как да го знам. Аз не знам и не искам да знам...

 

А тамянът изваял куплети уханни в небесната песен
тъй леко на пръсти в душата ми влезе невидим, чрез теб.
Застана сърцето разбито пред изборът страшно нелесен,
чрез прошка да пръсне на злата омраза коварният лед...

 

Мигът измълчан в светлината на обич след мрак непосилен ме върна.
Звънна камбаната: Вътрешен мир, чрез покой незабравен у мене запя...
Забравих, простих, заобичах... Дори и врага си прегърнах.
С блага вселенска любов над света подновен полетях...

 

Mimi Ivanova

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря най-сърдечно за топлите думи! Бъди благословена, Деница!
  • Мими, чудесно е. Надявам се да прочетат повече хора и да не останеш незабелязана.
Propuestas
: ??:??