21.08.2020 г., 22:16 ч.

*** 

  Поезия
719 2 2
Измълчаният миг след молитва камбанна издигна
своят изстрадан от ангел небесен разплакан рефрен.
Дали закъснях!? С римите плахи до Бога да стигна
и обич да пръсна в ъглите на мрака си (сив полуден)!?....
Думите мои под свода на черквата малка и тиха
длани протегнаха ( купола светъл са в Божият храм).
Колко ли мисли в свещицата моите демони скриха!?...
Няма как да го знам. Аз не знам и не искам да знам...
А тамянът изваял куплети уханни в небесната песен
тъй леко на пръсти в душата ми влезе невидим, чрез теб.
Застана сърцето разбито пред изборът страшно нелесен,
чрез прошка да пръсне на злата омраза коварният лед... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Предложения
: ??:??