Измълчаният миг след молитва камбанна издигна
своят изстрадан от ангел небесен разплакан рефрен.
Дали закъснях!? С римите плахи до Бога да стигна
и обич да пръсна в ъглите на мрака си (сив полуден)!?....

Думите мои под свода на черквата малка и тиха
длани протегнаха ( купола светъл са в Божият храм).
Колко ли мисли в свещицата моите демони скриха!?...
Няма как да го знам. Аз не знам и не искам да знам...

А тамянът изваял куплети уханни в небесната песен
тъй леко на пръсти в душата ми влезе невидим, чрез теб.
Застана сърцето разбито пред изборът страшно нелесен,
чрез прошка да пръсне на злата омраза коварният лед...

Мигът измълчан в светлината на обич след мрак непосилен ме върна.
Звънна камбаната: Вътрешен мир, чрез покой незабравен у мене запя...
Забравих, простих, заобичах... Дори и врага си прегърнах.
С блага вселенска любов над света подновен полетях...

Mimi Ivanova