toxin (Таня Донова)
357 4102
14 mar 2014, 9:12  

* * * 

  Poesía
745 0 9

Сънува пясъкът. А стъпките отгоре

преброждат сякаш моята душа.

Тъй тъмно е! Не ми се спори

с чайките,

чия е посребрената луна.

 

Една вълна, преляла от фантазии

с рапанче на брега се разигра,

по тънкото телце пролази,

въздъхна

и с нежен шепот го заля.

 

Сънува лятото. Подмамени от бриза,

по него чезнат стъпките към теб.

Последвай ги! Така е близо

утрото.

На слънце ставам статуя от лед.

 

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??