Сънува пясъкът. А стъпките отгоре
преброждат сякаш моята душа.
Тъй тъмно е! Не ми се спори
с чайките,
чия е посребрената луна.
Една вълна, преляла от фантазии
с рапанче на брега се разигра,
по тънкото телце пролази,
въздъхна
и с нежен шепот го заля.
Сънува лятото. Подмамени от бриза,
по него чезнат стъпките към теб.
Последвай ги! Така е близо
утрото.
На слънце ставам статуя от лед.
© Таня Донова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
