* * *
Сънува пясъкът. А стъпките отгоре
преброждат сякаш моята душа.
Тъй тъмно е! Не ми се спори
с чайките,
чия е посребрената луна.
Една вълна, преляла от фантазии
с рапанче на брега се разигра,
по тънкото телце пролази,
въздъхна
и с нежен шепот го заля.
Сънува лятото. Подмамени от бриза,
по него чезнат стъпките към теб.
Последвай ги! Така е близо
утрото.
На слънце ставам статуя от лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
