toxin (Таня Донова)
354 4100
14.03.2014 г., 9:12 ч.  

* * * 

  Поезия
670 0 9

Сънува пясъкът. А стъпките отгоре

преброждат сякаш моята душа.

Тъй тъмно е! Не ми се спори

с чайките,

чия е посребрената луна.

 

Една вълна, преляла от фантазии

с рапанче на брега се разигра,

по тънкото телце пролази,

въздъхна

и с нежен шепот го заля.

 

Сънува лятото. Подмамени от бриза,

по него чезнат стъпките към теб.

Последвай ги! Така е близо

утрото.

На слънце ставам статуя от лед.

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??