20 изречения
20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей.
Сиви – тръгнаха дните – низ от тъпи Тv-сериали.
В тях отдавна не съм – и лирически даже, герой.
Ни жена! – ако седна на пейката – да ме погали.
Нито псе, със което да посрещаме изгрева с вой.
Цял ден пиша – или се наливам със тъпата бира.
И за хлебната сода се събуждам по Първи петли.
Честно казано, никак! – ама никак не ми се умира.
Всеки миг, вече свикнах, до ужас и стон да боли.
Онзи ден – на пазара, си купих цветя – минзухари.
От премръзнало в шушлека, свито под мене, бабе.
Всички ние ли, Боже, сме самотници толкова стари?
И кога ще ни викнеш на проклетото Седмо небе?
Своя стих ти чета – и в кандилцето сипвам елея.
И до гуша дойде ми! – да ти кажа, признавам си, брат.
Ако туй е живот, нека други – без мен, го живеят!
И дано да са техни всички радости в Божия свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
