31 dic 2012, 20:31

2012

  Poesía
1K 0 8

С пожелание за една щастлива 2013 г. за всички вас, приятели!

 

 

 

 

Последен ден. Отиваш си. Изтичаш,

(а аз не съм готова да те пусна).

Да, зная, че не можеш да обичаш,

че нямаш нито разум, нито чувства...

Дори не си единствено за мен,

за всички си - очакване и спомен,

но бавно си отиваш, ден след ден,

и няма да се върнеш да повторим.

Отиваш си, а толкова те исках,

дочаках и те имах. Като сън.

Започна с най-прекрасното разлистване,

макар да бе студен светът навън.

Започна с най-щастливите сълзи,

(а от небето заваля памук),

и от тогава у дома сме трима,

и те живеем! Стигнахме до тук.

Ще те изпратим с толкова любов,

защото всеки миг от теб ни бе подарък.

Върви, след теб ще дойда нова!

Дано е още по-добра от старата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...