31.12.2012 г., 20:31

2012

1K 0 8

С пожелание за една щастлива 2013 г. за всички вас, приятели!

 

 

 

 

Последен ден. Отиваш си. Изтичаш,

(а аз не съм готова да те пусна).

Да, зная, че не можеш да обичаш,

че нямаш нито разум, нито чувства...

Дори не си единствено за мен,

за всички си - очакване и спомен,

но бавно си отиваш, ден след ден,

и няма да се върнеш да повторим.

Отиваш си, а толкова те исках,

дочаках и те имах. Като сън.

Започна с най-прекрасното разлистване,

макар да бе студен светът навън.

Започна с най-щастливите сълзи,

(а от небето заваля памук),

и от тогава у дома сме трима,

и те живеем! Стигнахме до тук.

Ще те изпратим с толкова любов,

защото всеки миг от теб ни бе подарък.

Върви, след теб ще дойда нова!

Дано е още по-добра от старата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....