* * *

Нямам думи...

И мълча от безсилие.

Накъде отиваме , Господи ?

Светът отново е луд.

Идрънка оръжие.

А псетата на войната

вият на смърт.

И майките на неродените 

се смеят в екстаз,

сякаш живеят в друг свят.

И не виждат косата ,

заточена, що чака синовете им..

Тежко на ония, дето виждат.

И плачат, и жалят.

А отвъд черния хоризонт,

зад черните облаци бавно

се сбират ята лешояди.

Сред грозния смях на хиените.

Мирише на барут.

И на леш.

На война ми мирише !

Иде сетния час.

Часът на последната битка.